Десет години след освобождението ни от турско робство назряват условия за основаване на читалище. Наред с развиване на земеделието и разрастване на търговията, се пробужда жажда за просвета. Подтиквани от това желание и по примера на селата Мусина, Бяла Черква и Михалци младежите от Горна Липница посещават вечерното училище. Там са се давали познания от общ характер и новини за политическите събития в страната. Така се достига и до идеята за основаване на читалище. Но реални стъпки за неговото създаване били направени едва през 1887 г., когато в Горна Липница идва като учител Димитър Николов от Велико Търново. Той бил изключително просветен човек, който споделил идеята си за читалище с по-видните местни селяни. На 19 януари 1887 г. изнесъл и беседа за нуждата от просвета.

Уставът на новото читалище бил по образец на белочерковското, а годишната членска вноска - 0,20 ст. Килийното училище са оказало подходящата сграда. В другата му половина се помещавало общинското управление, а в същия двор се намирала и черквата. След църква селяните се отбивали в читалището да прочетат или да им се разясни нещо. По всяко време то било отворено и читалнята достъпна.

В последствие се оказало обаче, че минималната членска вноска не била достатъчна за набавяне на вестници, списания и книги за прочит. Читалищното ръководство организирало акция за набиране в натура предимно на пшеница, която продавали и с набраните средства купували прочитна литература. Поддържането на читалищното помещение с осветление и отопление ставало на обществени начала. Читалищните дейци търсели постоянен източник на средства. Затова се насочили към сдобиване с недвижими имоти. Сумите от наема били достатъчни да посрещнат направените през годината разходи и дори са се заделя средства за фонд "Постройка на читалищен дом".

Вътрешната уредба на читалището тогава се е състояла от един шкаф с книги, голяма маса, на която са се поставяли вестници, пейки за сядане и няколко стола. И досега се пазят книги и издания от читалищната библиотека. Сред тях са сп. "Труд" от 1887 г. и сп. "Орало" от същата година, както и много книги, подарени от видни граждани на Велико Търново, Свищов и околните села. За да се обогати библиотечният фонд, ръководството на читалището отпечатвало обръщения, които разпращало до по-видни и богати граждани от околните градове и села.

Балканската и Първата световна война донесли застой в развитието на читалищната дейност и просвещението на горнолипчени. Но все пак, след приключване на полската работа, правели вечерни занимания, които за по-голяма тежест наричали селски университет. Там се изнасяли сказки, беседи и доклади със селскостопански и икономически характер, на възпитателни и здравни теми. Изиграни са и пиеси като "Хъшове", "Под игото", "Камбаните на Климент Охридски" и още ред други. Незабелязано се оформили две театрални групи, а представленията се повтаряли многократно заради големия интерес. Театралната трупа дори гастролирал в съседните села.

За добрата уредба в читалището са се полагали големи грижи. Под ръководството на учителя Иван Войводов, цялата читалищна библиотека е подвързана. В тази дейност се включили всички учители и ученици от прогимназията. Макар и малък, книжният фонд е създавал голям интерес у читателите. Броят на четците ежегодно нараствал, като по-голям интерес имало към историческата и художествената литература.

Сегашната сграда на читалище "Зора" се намира точно на центъра на селото. Тя била започната да се строи едва след 1944 г. Тъй като са били нужни много пари и строителни материали, а набирането на средства било трудно, хората от Горна Липница залагат на доброволното самооблагане. Имало много трудности, но на 7 май 1957 г. председателят на читалището Николай Серафимов с кратко приветствие пожелава успешна работа, а майсторът Боян Николов полага първият камък на сградата. Окончателно строежът приключва в края на октомври 1961 г. И на 5 ноември същата година то е открито.

В новата сграда има достатъчно помещения за културно-просветна дейност. Книжният фонд непрекъснато нараства. Сега започва да се утвърждава и художествената самодейност.