Храм-параклис "Св. Йоан Рилски" е разположен в долния край на селото, в двора на Юлко и Мария Палови, които са основните инициатори за неговото построяване. Той съществува като действащо духовно средище от 2005 година. Храмът е отворен за посещения всеки ден от изгрев до залез слънце. Ежедневно през него минават много хора - българи и чужденци. Интересът е породен от легендите за чудесата, които се случват и са се случвали на това място.

В миналото по тези места е имало три села - Средна, Долна и Горна Липница. Между Средна и Горна е имало храм, носещ името на св. Йоан Рилски Чудотворец. Когато турците завземат този край, както селата, така и църквата, са напълно разрушени.

Когато казват на семейство Палови, че на това място е имало храм на името на Св. Йоан Рилски, те не повярвали. Но започвайки да четат писанията за светеца, неговите жития, разбират, че се лъжат.

Мария Палова разказва: "Разбрах, че има енергийни зони по земята, които функционират. В определени моменти биват затворени, след това отново се включват. Именно параклисът "СВ. Йоан Рилски" е такава енергийна зона".

Мястото, където е построен е храмът, е особено само по себе си. Там гласовете се чуват пречупени. Толкова е закътано, като че ли времето спира. Преди много години старите собственици са се опитали да копаят кладенец, но се случва инцидент и всичко се застопорява. Дълги години мястото е било непокътнато, дори без дървета.

1993 година Мария се разболява от злокачествено заболяване. Идва в родната си къща в Горна Липница, за да си отиде от този свят. Двайсет дни е имала болки, които са белег за последния стадий на болестта. Но става чудо, болките започнали да намаляват и изчезват напълно. Дори лекуващите лекари нямали логично обяснение и казват, че е станало чудо. Все пак претърпява много страдания - облъчвания, нови операции, дясната й ръка почти напълно осакатява. Един ден, когато се чувствала вече много зле, на мястото, където сега е параклисът, имала видение. "Видях Св. Йоан Рилски, млад, облян в слънчева светлина. Подаде ми нещо топло, с големина на орехче, в сакатата ръка и след това тя се раздвижи. Тогава не можех да си обясня как е възможно. Смятах, че моя близка е предизвикала това видение, за да повярвам, че ще живея". През 2000 г. жена, родом от селото, повиква Мария да отиде при нея. Казва й, че е дошло времето да започне да възстановява храма. Точно тогава семейството има редица проблеми, но я уверяват, че всичко ще се нареди. През зимата на същата година Мария се разболява от грип и като усложнение започва да я боли дясната част на тялото. Сеща се за чудотворното място. Навън било ужасна виелица, но все пак отива там. Петнайсет минути след като се прибра вкъщи, болката изчезва напълно. При всеки следващ пристъп тя правила същото и до лятото здравословният й проблем напълно отшумява. Виждайки това, и съпругът й повярва в целебната сила на мястото. В края на 2002 г. й откриват ново злокачествено образувание. Пролетта на 2003 г. трябвало да отиде на операция. Мария и Юлко Палови се изплашват и решават да започнат строежа на храма с мисълта, че ако изпълнят повелите за възстановяване на святото място, операцията ще се размине.

Първият човек, който помага абсолютно безплатно, е проф. Маргарита Коева, която ръководи екип за реставрация на църковно имущество. На Спасовден (40 дни след Великден) 2003 г. са положени основите. През цялото време Мария е редом до майсторите. И когато есента отива на операция, се оказва, че образуванието, което е нараствало, е напълно изчезнало. И до ден-днешен от него няма и следа.

Още преди построяването на храм-параклис "СВ. Йоан Рилски" се случва и друго чудо. Идва момче, което е безкрайно отчаяно и е решило да приключи земния си път. Но чул за това място как е помогнало на собственичката му и решава да отиде. Запалва свещ, въпреки че майсторите все още работят. На другия ден се връща и казва, че се случило нещо неочаквано - проблемът му се разрешил, въпреки че само преди ден не е имало никакви изгледи за това.

Параклисът "СВ. Йоан Рилски" е осветен на 6 ноември 2005 г. от търновския митрополит Григорий. "Той влезе и запя. Цялата седмица преди датата времето беше много лошо, но на самия ден имаше много слънце", разказва Мария. Според легендите и преданията винаги около Св. Йоан Рилски е имало змия. Така и около храмът, веднага след освещаването му, започва да живее змия, която е пазител на свещенното място.

Днес в параклиса се кръщават деца, венчават се младоженци, идват богомолци от цяла България и особено млади хора, които искат да говорят за духовност.

ОБЩА ИДЕЯ ЗА СТЕНОПИСВАНЕТО НА ХРАМ ПАРАКЛИС „СВ. ЙОАН РИЛСКИ”

По СТЕНИТЕ на параклиса се предвидени 6 /шест/ стенописа, представящи 6 /шест/ сцени от житието на Св. Йоан Рилски. За проучването на живота на светеца е използвана книгата на Иван Дуйчев „Рилският светец и неговата обител”, 1947 г., издадание от 1990 г., издателска къща „Интерпрес-67”.
Върху всеки стенопис се работи по 1 /една/ година, т.е. 6 /шест/ стенописа – 6 /шест/ години.
Подготовката за рисуването на конкретния стенопис започва с проучване на конкретната част от житието на Йоан Рилски. Набелязват се реални местности в България, сцени и предмети. После се посещават местностите и се търсят „следи” от Йоан Рилски – снимат се пейзажи, пещери, скали, дървета, цветя. Снимките се класират в албуми и се използват, като модели при рисуването на стенописа. След проучване на конкретната местност и набиране на достатъчен снимков материал се прави скица на общия план на хартия .
След това скицата се прехвърля на стената. В процеса на работа всеки един етюд се детайлизира. Определени моменти от стенописите са рисувани на точно определени дати. Всеки един стенопис е обграден от фриз със стилизирани знаци. Стенописите се рисуват с акрилни бои.

ТАВАНА на параклиса ще представлява звездна карта, представяща съзвездията в нощното небе над Горна Липница на 17 срещу 18 август. На 18 август е храмовия празник на параклиса – датата, на която Българската православна църква отбелязва Успение на св. Йоан Рилски. Всяко съзвездие ще бъде изрисувано и неговото име ще бъде изписано.
Технологичното време за подготовката, изработването на проектите /картите на съзвездията видими от Горна Липница на тази дата/ и изрисуването на тавана е 3 /три/ години.

Към дата 26.08.2009 г. преключва работата върху третия стенопис – представящ сцена трета от живота на Св. Йоан Рилски.

Житието на Св. Йоан Рилски - http://www.pravoslavieto.com

/life/10.19_sv_Ivan_Rilski.htm