Етнографска битова сбирка

 

През 60-те години на миналия век по предложение на учителя Николай Серафимов читалищното ръководство взема решение за създаване на етнографска сбирка. За да добият познание за нейното оформяне, група от селото обикаля музеите във Велико Търново, Габрово, Севлиево и с. Батошево, Габровско. След направените посещения те изграждат следната концепция по отдели: археологически кът, исторически кът, етнографски кът и обществено-политически живот на с. Горна Липница.

Археологически кът. В землището на селото има много следи от живота на траките по местността Бурловец от 2000 г. пр. н.е., а от 45 г. пр. н. е. до 350 г. от н.е. тук идват римляните, които са оставили следи по местността Мрямор. Следи от по-ново време са славянобългарските селища по местностите Биокалан и Царевец.

Събраните експонати са подредени в музеен кът - в хронологична последователност са изложени находките от траките. Твърде ценен експонат е оброчната плоча "Тракийски конник". От римското владение по нашите земи са останали оръдия на труда и сечива, метални и глинени съдове, които също са изложени. Разкритите основи на римските строежи и намерените експонати от военно и конно снаражение показват, че селището е имало обществени сгради, конюшни, бани и по всяка вероятност е служело за охрана на керваните, изнасящи производството на тогавашната римска империя към дунавските пристанища.

Исторически кът. От Турското робство и борбите на поробените горнолипчани за просвета са предоставени снимки и факсимилета от откриването на килийното училище, много други турски документи и оригинал от турския ферман - разрешително за построяване в 1863 г. на църквата "Св. Димитър", която по-късно е обявена за паметник на културата и сега е отворена за поклонници.
В същия кът има данни за сражението на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. в корията на дядо Пано Войнов, на 4 км западно от Горна Липница.

Показани са родословните дървета на двата основни рода, от които започва разрастването на Горна Липница

Етнографски кът. В третия кът е подредена местната битова етнографска сбирка. Дадено е развитието на мъжкото и дамското облекло от 1878 до 1944 г., накитите и украшенията на горнолипчани от преди повече от 200 години. Виждат се уникалните шевици, характерни за този край на България, ярките багри, които са преминавали през годините към по-меки и нежни тонове. Изложена е и колекция от съдове и покъщнина, която дава представа за един много примитивен живот по време на турското робство, но същевременно и за едно самобитно творчество и стремеж към естетика и красота.

В обособена част на етнографската сбирка е подреден кът от домашното огнище на горнолипчени – характерните ниски маси с трикраките столове, пъстрите черги, дървените прибори, бебешката люлка.

В отделна витрина е проследен обществено-политическия живот. В документи и експонати са показани борбите на горнолипчани за икономическо развите.

 
left corner right corner