По време на Възраждането, след построяването на килийното училище в с. Горна Липница, започва борбата за построяване на църква. От летописната й книга се знае, че в пордължение на няколко години съпротивата е била много голяма от страна на местните турци и властите в Търново. За да издействат разрешение от султана, най-уважаваните хора от селото: хаджи Петър Монев, Мони Николов, Минчо Хаджипетов и хаджи Ламби Вълчев ходили пеша чак до Цариград. И едва на 1 юни 1859 година се получава султански ферман с дата 24 май 1859 г.

След преодоляване на още много пречки и формалностти, през 1863 г. хората от селото успяват да издигнат църквата. Тя била построена в края на селото, на обширно празно място, където били и гробищата на българите. За да не изглежда висока и да дразни турските власти, строителите изсипали пръстта от основите около строежа. След Освобождението тя била изчистена отпред, но отзад останала така и до ден днешен.

Някои архитекти и специалисти твърдят, че църквата е строена от Колю Фичето или от негово ученици, усвоили стила на своя майстор. Релефите на външните стени на чарковните зидове, както и скулптурните фигури на гълъби и оформянето на шило на каменния зид потвърждават това.
Някои от иконите в църквата са на прочутите тревнески зографи.

Новопостроената църква била открита и осветена в деня на патрона й - Св. Великомъченик Димитрий, на 8 ноември 1865 г.

Пръв се ръкоположил за свещеник учителят в местното килийно училище Кръстю Георгиев. След смъртта му през 1868 г. неговото дело продължили Атанас Димитров и още един учител от килийното училище в селото – Атанас Бенев. Двамата служили съответно до 1922 г. и 1925 г. и били едни от най-уважаваните хора в селото.

Пръв български владика, посетил селото, служил и произнесъл поучително слово бил Негово Високопреосвещенство Митрополит Иларион Макариополски. След него Митрополит Климент Търновски и Митрополит Антим.

На тържеството по случай Стогодишнината на църквата Великотърновския митрополит обявява храма за паметник на културата.