Дядопановата кория

 

На 22 юни 1868 година след битката в лозята край села Карайсен, четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа достигнала призори до корията на дядо Пано Войнов в местността Пожара, на 4 км западно от Горна Липница. Изморени от сражението предния ден и скитането през нощта, четниците решили да отпочинат в корията. След като войводите обходили местност и проучили посоката, в която трябвало да продължат към Балкана, заспали дълбоко. Чакал ги дълъг път. На разсъмване те били открити от местните жетвари, които изплашени, хукнали към селото. Не след дълго време идват турците, с които предния ден са водили битката край карайсенските лозя. Спокойствието им било кратко. Идвало ред за второ сражение. Но вече пристигала и редовна турска войска. Срещу четниците този път врагът бил многочислен. Юлското слънце жестоко препичало. Четниците били изморени от безсънието, а и жаждата ги измъчвала. Дори и в най-тежките минути Караджата бил смел, решителен, тактичен и ловък. Неприятелите все повече настъпвали. Неколцина от тях успели да се промъкнат северно от корията в една пожъната нива и да открият стрелба от близо по четниците. Тогава раняват и Караджата.

Командният пункт на потерята била на 300-400 метра североизточно от корията на Добрева могила. Най-ожесточено турците нападали южно от корията, за да могат да пресекат пътя им към Балкана. На полесражението пристига и Аха ага от Русе с редовна турска войска и Али бей от Велико Търново. Те издават заповед да се копаят окопи. Дълго време настъплението на врага било спирано от точната стрелба на четниците.

Турците решават да направят защитни пояси от папурени рогозки и непрана вълна. Заповедта за тяхното събиране възлагат на учителя Цвятко Бенев. Той преживял много изтезания, защото турците заподозряли, че нарочно бави събирането им. По спомените на дядо Парашкев Атанасов Киров и Цвятко Бенев башибозуците сновели из селото и освен вълна и рогозки, отмъквали всякакви ценности от беззащитното население.

Битката в Дядо Пановата кория продължила до вечерта. В записките на Христо Македонски (четник от четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър) пише, че там бил тежко ранен в главата Пеню Хаджипенев и по нареждане на Караджата го убили, за да не се мъчи. Тежко ранен бил и Христо Дряновски. За да не падне в ръцете на турците, той взел отрова. В боя загинали още неколцина българи.

Под прикритието на нощта войводите успели да изведат четниците от обкръжението, като се изтеглили на север и покарай гората Манаша се спуснали в местността Горното ливади. Спрели при малката чешмичка Домузбунар, където утолили жаждата си и превързали болните. След няколко дни местните хора намерили там кървави превръзки. После между селата Патреш и Недан, покрай Бяла Черква, четата се предвижила към Балкана.

Христо Македонски разказва, че при изтеглянето им, четникът Петър Кънчев Златарчето се върнал да си вземе чантата и не се присъединил повече към тях. Дядо Илия Иванов Инджето казвал, че човек от четата на Хаджи Димитър се откъснал, загубил следите на четата и на сутринта се намерил близо до Дебелата кория. Узнал, че наблизо е Горна Липница, той се приютил в един от крайните дворове на селото, а стопанинът го приел радушно.

Едва след седмица турците позволили на българите да погребат убитите четници. След Освобождението върху гроба местните хора поставили дървен кръст и в деня на годишнината, посещавали лобното място, за да отдадат почит на загиналите. Учителите от Горна Липница и околните села водели учениците да посетят паметното място.

Едва през 1925 година се е изградил комитет, който се заема да събере средства от общините и училищата на околните села, за да се построи паметник. През 1950 година, с подкрепата на Министерството на отбраната, там е вдигнат паметника, който съществува и до днес. Всяка година на 22 юни жителите на Горна Липница и околните села честват годишнината от сражението с панахида и тържества в Дядо Пановата кория.

 
left corner right corner