В миналото земеделието било слабо развито, колкото за прехранване на челядта и за фураж за добитъка. И турското, и българското население се изхранвали със скотовъдство, заради наличието на много гори около Горна Липница. Макар и слабо, лозарството също било застъпено. Овощарство нямало. Хората събирали от полето и горите диви сливи, круши или ябълки. Сега е твърде различно - във всеки двор има голямо изобилие от различни плодородни дървета, а в покрайнините на селото - овощни градини.

Турците много обичали сладките ястия и затова отглеждали пчели. От тях пчеларството преминало и у българите, което е много характерно и сега за горнолипчени.

В момента заради плодородната почва се отглеждат големи количества житни култури, а многото пасища и ливади позволяват отглеждането на животни.