80 години от раждането на Серафим Северняк
На 10 юли 1930 г. е роден Серафим Северняк в с. Горна Липница. По случай неговата 80-годишнина през изминалата седмица по радиовъзела на селото бяха четени откъси от небезизвестните му художествени пътеписи „Между розата и лъва”.
Точно на рождената дата на Северняк в пенсионерския клуб на Горна Липница дойдоха много близки, роднини и приятели, за да го почетат.
Тук бяха неговите братовчеди Тодор Серафимов, Марийка и Евгенийка Стефанови, Евгения Димитрова и Веска Минкова; другари от детските години, ученици на родителите му - учителите Марийка и Никола Серафимови.
За живота и творчеството на Серафим Северняк говори Юлко Палов, Христинка Христова и Евгения Димитрова. Спомени за него разказаха също братовчедите му Тодор Серафимов и Евгения Димитрова, учителите Райна Иванова и Иван Иванов, инж. Иван Николов, Ангел Ангелов, Лазар Младенов.
80-годишната леля Яна Манолова говори с голяма вълнение за своята учителка Марийка Серафимова – майката на Серафим. За нея сподели и друга нейна ученичка – Младенка Петрова. Всички присъстващи изразиха почетта си към Серафим Северняк и неговото семейство с едноминутно мълчание, след което посетиха къта на Северняк в селската библиотека.
От разказите на присъстващите стана ясно, че Серафим Северняк е бил изключително надарен човек – взел е два класа за една година, учил е в училище за надарени деца в София, обиколил е целия свят, но никога не е забравил родното си село. Като малък е бил много добър и винаги е поемал вината на другите върху себе си, и такъв е останал до края на живота си. Когато е отишъл в София, тукашните младежите са го чакали, за да им разкаже за живота навън. Винаги се е отзовавал на молбите на хората, с които е израснал. Бил е с много силна памет, не само е познавал хората от селото, но ги е помнел по имена.
Бащата на Серафим – даскал Никола, е бил много строг, рядко са го виждали да се усмихва. Но всъщност той е човекът, който напълно безкористно е работил през целия си живот за славата и просперитета на Горна Липнаца – създал е Селскостопанския музей и етнографската сбирка в читалище „Зора – 1887”, картинната галерия, бил е инициатор на много обществени изяви. Майката на Северняк – учителката Марийка, родом от Велико Търново, била фина, мила и етична жена. Когато влизала в клас, учениците я гледали в захлас и се стремели да й подражават.
Голям интерес предизвика разказа за спасяването на Рилската обител от Серафим Северняк и неговите приятели от поругаване. През годините на своя живот той никога не е показвал политическа пристрастеност, а заемал позицията на доброто и почтеността.
Серафим Северняк умира едва на 58 години. Ако беше живял повече, с възможностите, които показва чрез книгите си, може би той щеше да бъде следващият Шолахов, когото той обожаваше наред с Левски и Йовков, сподели в разказа си неговият братовчед Тодор Серафимов.
10 юли, 2010
