Било е някога - много отдавна,  когато нашите предци са се заселили по тези плодородни земи. Несгодите са ги сполитали постоянно. Борбата им за оцеляване е била ежедневие, в което обаче те са намирали време за всичко. Битът и духът на българина са определяли неговата култура. Макар и беден той е бил с висок морал и запазени  духовни ценности.

  В съвремието днес можем само да се поучаваме от онова, което са ни оставили прадедите ни. Преданията, приказките, песните, танците и обичаите са нематериалното съкровище на народа ни и ако само се опитаме да вникнем в същността на това наследство ние ще открием истината за смисъла на живота и отговора на повечето от задаваните днес въпроси.

    Не е нужно да притежаваме най-модерните технологии, за да станем по-интелигентни, нито е нужно да завършим няколко висши образования. Те не доказват нищо. Нужно е само да се вслушаме в песните на бабите ни и да поразсъждаваме над тях или да се научим да ушием една везба, като тази на баба и си обясним мотивите в нея, защото точно там са кодирани хиляди истини – за родът, за слънцето и земята и много други.  

      Днес трудно се откриват събрани в едно тези наричани от нас „примитивни“ оръдия на труда,  използвани  от българите преди столетия. Местата, на които можем да ги видим са музеите и един от тях се намира в Горна Липница.

 Селскостопанският музей в нашето село е известен с това, че е първият по рода си музей в България. Открит е на 7 юни 1969 г. Инициатор на делото отново е Николай Серафимов Ангелов – бащата на писателя Серафим Северняк. Ето как даскал Никола описва събитията около построяването на музея във водената от него Летописна книга, запазена в читалището.

 „1966 г. – през месец март читалищното ръководство възложи на местния архитект Трифон Тунев да изработи план за помещение на Селскостопански музей. Определено за целта е дворното място на Янка Попгеоргиева. ОНС – В. Търново отпуска на читалището за строеж сумата от 3 000 лв. и 400 лв.  от  ВЧС.

  През настоящата година се предприе събиране на всички издирени предмети с музейна значимост. Паметна ще остане готовността  на наследниците на бившия жител Симеон Парашкевов, неговата дъщеря Симеонка и зет му Георги Тодоров, с която те се отзоваха пред музейните деятели да предадат земеделски оръдия, сечива и покъщина. Събраните музейни експонати се прибраха на читалищния таван, а по-големите и тежки складирахме срещу месечен наем в сайванта на Трифон Банов. Издирена бе и конска жетварка в Дулово – Силистренско, която докарахме с общинския камион. Направи се писмено искане за строителен материал пред Горското стопанство в Търново и същото разреши да се изсекат 30 бр. дървета от гората на съвета.

1967 г.

 Днес 15 юни след едно упорито настояване пред ВЧС София, същият командирова Христо Вакарелски – председател на комисията по изграждане музей към читалището. Той посети  читалището, разгледа музейната сбирка и събраните селскостопански експонати, даде висока оценка за извършената работа и в книгата за препоръките при читалището вписа подробни  напътствия за по-нататъшното изграждане на Селскостопанския музей.

 Много трудности се преодоляха докато се започне изграждането на Селскостопанския музей. Както винаги, така и при този случай  отзоваха се 30 младежи и девойки от местната комсомолска организация, почистиха двора, подредиха строителния материал и пригодиха мястото за работа с трудов полуден на 13 август.

    На 24 август майстора Трифон Златев Петров от Горна Липница с работниците от неговата строителна група – Симеон Златев Петров , Хараламби Димитров Леков, Петър Петров Прокопиев започнаха работа за пригодяване помещение за Селскостопански музей.

 Днес 16 септември се положи основния камък на къщата – музей в двора на Селскостопанския музей. В запечатано шише се сложи надпис „Че се полагат  основите на къща-музей по типа на единствената стара къща строена около  1780 г. За да знаят идните поколения как са живели нашите прадеди по време на турското робство.“ Надписа се подписа от Величко Симеонов Войнов, председател на СОНС, от Богдана Борисова Георгиева – секретар на читалището, Николай Серафимов Ангелов – уредник на музея, Боян Николов Петров – бригадир на строителната бригада, Трифон Златев Петров – майстор-реставратор на постройката и в присъствието на работниците – зидари Симеон Златев Петров, Антон Маринов Антонов, Хараламби Димитров Леков, Петър Петров Прокопиев, Пенчо Георгиев Игнатов, Асен Мирев Камбев и Георги Ангелов Божанов.

1968 г.

 До края на октомври в двора на Селскостопанския музей окончателно се измаза, вароса и подреди изложбената зала, старинната къща, направиха плетени огради на градината и оборите, построиха се хармана, чардака и навеса. За тези строителни работи през годината ОНС ни подпомогна със сумата от 8600 лв. благодарение на енергичната помощ на Петър Георгиев – председател на Окръжния съвет по изкуство и култура и Мария Манева – секретар на ОНС. Ценна методическа помощ ни се оказа  от Христо Нурков -  директор на историческия музей – В. Търново, Дора Драганова и арх. Георги Рачев.

 С особено задоволство трябва да кажем, че ценна  помощ ни се оказа от Стефан Николов Пехливанов – председател на ТКЗС, Стефан Тодоров Йорданов – счетоводител и Николай Георгиев – Корука за голямата им отзивчивост към нуждите на музея.

 1969 г.

  7 юни „Се ознаменува откриването на първият Селскостопански музей в България изграден в Горна Липница. От София гости на тържеството бяха Иван Кисьов – началник отдел „Музеи“ при Комитета за изкуство и култура и Савка Костова – завеждащ отдел „Етнография“ към същия комитет. От Велико Търново – Петър Георгиев – председател на Окръжния съвет за изкуство и  култура и Христо Нурков – директор на Историческия музей.

 Тържеството се проведе пред входната врата на музея.“

   Музеят представлява комплекс от постройки намиращи се в общ двор. Комплексът включва, къща за живеене от преди 200 години, навес за съхраняване на зърното, навес за техническият инвентар и зала с експонати от ежедневието на жителите на селото.

 Къщата е типична за Горна Липница за времето преди два века. В селото ни до 1918 г. са били запазени  около 10-15 подобни къщи. Характерното за тях е, че никъде в строителството им не се използва желязото. Те са каменни отвън, а вътрешните междинни стени  са от изпечени тухли. Покривът е от каменни плочи.

 В най-вътрешната част се намира стаята за живеене. Тук е и камината, с която са се отоплявали. Прозорците са малки и заковани. Над тях се намира рафта с опеченият хляб. Мястото до прозорците се използвало през зимата от жените за шиене, предене, плетене. В стаята се намира и детската проходилка и люлка. На пода е спяло цялото семейство, състоящо се от 10-15 човека.

 Във вторият раздел на жилището няма таван. Задната малка врата се е използвала за обслужване на добитъка и при нападение по време на робството за бягство. На предната страна на стаята се намират няколко дървени клечки, на които се окачвали котлите с питейна вода, а пастирите закачали торбите с храна.

 Предната част на къщата лете са използвали за спане, работа и тъкане.

Вляво от къщата се намира залата със земеделските оръдия и сечива.

  В годините след 1989 г. музеят няколко пъти става жертва на обири. Видът му е занемарен, рязко намалява и броят на посещенията.

 В периода 2009 -2012 г.  започва постепенното възстановяване на музеят. Събрани  са дарения в парични средства – 2181.02 лв. и от ЧППК „Наша нива“ дарение в материали и заплатен труд на работниците – 1000.00 лв.

 С тези средства бяха построени подпори на сайванта, бе ремонтиран зида до пътната порта, бяха построени южния, западния и северния зид, бяха закупени пясък и филц и заплатен транспорт за материалите.

  През 2016 г. по проект към Община Павликени бе подменен покрива на къщата-музей.

  Днес музеят има сравнително запазен вид, макар и да има нужда от ремонти на портата, прозорците на залата и др. Посещенията вече зачестиха и с гордост можем да отбележим, че за последните 7 години те са над 70 броя.

  Горна Липница не минава културно събитие, на което желаещи да видят музея да не успеят да го сторят. Радваме се и на това, че няма деца от селото, които да не са влизали в него и още по-доброто е, че нашите деца идват доброволно да помагат за почистването му.

 На всяка Арт резиденция гостите биват посрещани в самобитната атмосфера на Селскостопанския музей от групата за автентичен фолклор „По липнишки“, която им представя местният фолклор.

 Било е някога - много отдавна,  когато нашите предци са се заселили по тези плодородни земи. Днес тук сме ние – техните наследници. И макар вече да не предем и шием, можем поне да преразказваме легендите, да пеем песните, да пазим от грабежи и срутване едно голямо богатство – богатството на Горна Липница – Селскостопанският  музей.

                                   Читалищен секретар: Надежда Конакчиева