По време на Възраждането, след построяването на килийното училище в с. Горна Липница, започва борбата за построяване на църква. От летописната й книга се знае, че в продължение на няколко години съпротивата е била много голяма от страна на местните турци и властите в Търново. За да издействат разрешение от султана, най-уважаваните хора от селото: хаджи Петър Монев, Мони Николов, Минко Хаджипетков и хаджи Ламби Вачев ходили пеша чак до Цариград. И едва на 1 юни 1859 година се получава султански ферман с дата 24 май 1859 г.

След преодоляване на още много пречки и формалностти, през 1863 г. хората от селото успяват да издигнат църквата. Тя била построена в края на селото, на обширно празно място, където били и гробищата на българите. За да не изглежда висока и да дразни турските власти, строителите изсипали пръстта от основите около строежа. След Освобождението тя била изчистена отпред, но отзад останала така и до ден днешен.

Някои архитекти и специалисти твърдят, че църквата е строена от уста Колю Фичето или от негово ученици, усвоили стила на своя майстор. Релефите на външните стени на черковните зидове, както и скулптурните фигури на гълъби и оформянето с шило на каменния зид потвърждават това. Църквата била изографисана от тревненските зографи. Освещаването станало в деня на патрона й - Св. Великомъченик Димитрий, на 8 ноември 1865 г.

Пръв се ръкоположил за свещеник учителят в местното килийно училище Кръстю Георгиев. След смъртта му през 1868 г. неговото дело продължили Атанас Димитров и още един учител от килийното училище в селото – Атанас Бенев. Двамата служили съответно до 1922 г. и 1925 г. и били едни от най-уважаваните хора в селото.

Пръв български владика, посетил селото, служил и произнесъл поучително слово бил Негово Високопреосвещенство Митрополит Иларион Макариополски. След него Митрополит Климент Търновски и Митрополит Антим.

На тържеството по случай стогодишнината на църквата Великотърновския митрополит обявява храма за паметник на културата.

Два пъти през 2005 година, през 2006 и 2007 година гост е бил и настоящият Великотърновски митрополит Григорий.

През 1985 година църквата престава да функционира. За срам на селото ни нашата светиня е напълно ограбена и изоставена. Липсват 43 икони, изографисани от тревненските майстори, цялата църковна утвар, има течове по покрива. Едва през2005 година на Великден бе отслужена празнична литургия. Хората се молеха пред празния иконостас.

През 2006 г. Църковното настоятелство получи 2000 лв. безвъзмездна помощ от Дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет. С тези средства бе ремонтиран покрива на храма. През 2007 година семейство Палови дариха иконите за царския ред, Ивайло Антимов направи и дари рамките - и иконите бяха поставени на иконостаса.

През 2010 г. църковното настоятелство получи от Дирекция „Вероизповедания” 3000 лв. С тези пари беше свалена старата вътрешна мазилка на храма и положена нова. Храмът беше белосан и всички дървени плоскости пребоядисани.

През 2012 г. отново от Дирекция „Вероизповедание” беше получена сума за 3000 лв. С тях бе ремонтирана стълбата и част от пода в храма, направена бе нова врата, поставиха се и лампи на четирите външни страни на храма. Прозорците на камбанарията бяха обковани с рабица. Къщичката в църковния двор беше електрифицирана, изляха се подовете й, поставени бяха олуци и допълнителна врата. Купена беше и оградна мрежа за пътния зид.

Миналата година в ремонта на храма се включи фирма „Маранта 7”, ООД от гр. Варна благодарение на спечелен проект. Тя ремонтира камбанарията, направи нов покрив на къщичката, нова стълба, пътека около нея. Измаза я цялостно отвън и частично отвътре. Направи пътека от северната до южната врата на църковния двор.

И не на последно място, сегашният обновен вид на храм „Св. Димитрий” не би могъл да се случи без помощта на строителите, които като дарение работиха на по-ниски цени, и на десетките дарители от селото ни.

С избирането на Юлко Палов за кмет на Горна Липница през 2007 г. и на Църковнато настоятелство през 2008, което миналата година бе преизбрано, духовният живот в селото бе напълно възстановен. Благодарение на всеотдайността на отец Мелетий има църковни служби на всички големи празници. Стана традиция всяка година на Коледа след празничната литургия Дядо Коледа да идва в храма и да раздава подаръци на децата. Великденските празници вече шест години протичат по специална програма. Честването започва с Лазаров ден, продължава със службата на Цветница, с Велик маслосвет на Велики четвъртък, с опелото Христово на Велики Петък, с литийното шествие, което се прави само в Горна Липница вечерта на Велика Събота. А в Неделя, след Великденската литургия, на центъра на селото се прави тържество с участието на кмета, самодейците към читалище „Зора- 1887” и оркестър. С голям интерес преминава конкурса за най-красиво и за най-здраво яйце, в който участват всички деца.

Тази година се навършват 150 години от построяването на църквата „Св. Димитрий”. За да подготвим храма за празника, има нужда от още ремонтни дейности, за които Църковното настоятелство няма нужните средства – реставрация на иконостаса, изцикляне и лакиране на пода, изливане на пътека около храма. Църковното настоятелство с радост би приело помощ!

Църковно настоятелство

При храм „Св. Димитрий”

С. Горна Липница