На 10 октомври в Горна Липница се състоя концерт по повод 150-годишнината от освещаването на църквата „Св. Димитрий“. Участваха фолклорна група „Росен здравец“, групата за автентичен фолклор „По липнишки“ и за стариградски песни „Чар“. Със самостоятелни изяви се представиха Атанаска Панева, Стоянка Николова, Изабела Боянова, най-възрастната певица на селото – Яна Неделчева, поетът на Горна Липница – Евтим Калинов и други. Концертът продължи два часа, които за публиката минаха незабелязано. На излизане от салона на читалище „Зора – 1887“, където се състоя събитието, повечето от хората заявиха с гордост, че са свързани с Горна Липница – мястото, където толкова години духовното не се е изгубило. Съществуването на храма „Св. Димитрий“ е един ярък пример за това.

Да си припомним историята, която започва преди повече от век и половина и все още не е приключила!

След построяването на килийното училище в Горна Липница, най-будните хора в селото – Хаджи Петър Монев, Мони Николов, Драгол Ненов, Стефан Бойчев, Петко Петров, Петко Маринов, Минко Хаджипетков и Харалампи Вълчев, подхващат молби пред турските власти за построяване на черква. Четирима от първенците ходили пеша чак до Цариград, за да издействат султанско решение за построяването на храма... и то идва на 24 май 1859 г.

След преодоляване на много пречки и формалности, през 1863 г. селяните от Горна Липница успяват да построят черквата. Някои архитекти и специалисти допускат, че е дело на Колю Фичето или от негови ученици, усвоили стила на своя майстор. Направата на иконостаса, резбата и иконите са на прочутите тревненски зографи и резбари.

Пръв се ръкоположил за свещенник Кръстю Георгиев, родом от с. Дичин, Великотърновско. Преди това той бил учител в местното килийно училище. Служил и в черквата до 1868 г., когато починал. По негово време черквата се освещава.

Пръв български владика посетил селото, служил и произнесъл поучително слово бил Негово Високопреосвещенство митрополит Иларион Макариополски.

На тържеството по случай 100-годишнината на църквата великотърновския митрополит обявява храма за паметник на културата.

Сто години църквата “Св. Димитрий“ върши своята мисионерска дейност, пази християнщината, учи хората на добро. През тези сто години всеки горнолипничанин преди да навърши 40 дни бил кръщаван в църквата и пак от църквата се отправял към следващия си живот в отвъдното.

Но в един момент - по време на социализма, всичко се обърква. Дейността в храма полека угасва. Църковната утвар, събирана цяло столетие, изчезва. До 2000 година няма служби, а камбаната се чува само за погребения.

През зимата на 2002 – 2003 година в селото се заговаря, че трябва да се погрижат за храма си. Мария Цвяткова започва да събира пари за ремонт. Преди Великден на 2003 година двайсетина жени от Горна Липница се организират да почистят храма. С тях е дядо Митко Кестелю, който кара вода с каруцата. С бабите са дошли и десетина деца. По това време, заради кражбите, иконостасът е почти празен, а е имало 102 икони. Останали са само тези, които не могат да се демонтират. На местата си са и двете икони на балкона - впоследствие едната също открадната, а другата прибрана за съхранение. Изчезнала е не само църковната утвар, а и цялата покъщнина на храма - разполагал е с 4 комплекта позлатена и посребрена утвар. Плачевно е и състоянието на балкона. Църковните книги са разхвърляни и накъсани.

За срам на Горна Липница храмът е изоставен, ограбен и опорочен. Започва да тече покривът и да съсипва малкото, което е останало.

На 05 ноември 2005 година в селото се случва нещо изключително. Търновският митрополит Григорий освещава Храм–параклис „Свети Йоан Рилски Чудотворец“. Почти две години църковните служби се правят в храм-параклиса, но още на Цветница 2006 година става ясно, че той е малък, за да побере всички. Наложително е старият храм, както наричат църквата „Св. Димитрий“ в Горна Липница, да заработи.

През 2006 година Църковното настоятелство получава 2000 лв. безвъзмездна помощ от Дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет. С тези средства е ремонтиран покрива на храма. През 2007 година семейство Палови даряват иконите за царския ред, Ивайло Антимов направи и дари рамките... и иконите са поставени на иконостаса.

На 2 ноември 2008 година е избрано ново църковно настоятелство. По това време храмът не разполага с парични средства и жените от настоятелството поемат грижата за него. С помощта на кмета Юлко Палов те поддържат храма и църковния двор. За пръв път след толкова години на 12 декември 2008 година на Коледа църквата е пълна с възрастни хора и деца. След празничната служба дядо Коледа посещава всички присъстващи малчугани... И така вече седем години за радост на всички.

Но преди това, броени преди големия християнски празник Цветница на 2008 година Ивайло Антимов и Димитър Палов даряват 36 икони и ги поставят на местата на откраднатите на четвъртия и петия ред на иконостаса. Драгомир Антимов дарява царска двер, която също е поставена на мястото на откраднатата. След 23 години за пръв път има служба и Велик маслосвет на Велики четвъртък. Сформирана е група за църковни песнопения, коята се изявява за първи път в службите за Великден.

Даряването на пари за възстановяване на храм „Св. Димитрий“ започва още през 2008 година. Пръв е проф. Кръстев, след него Пенка Кръстева, Пенка Генова, Емил Иванов, Юлия Стефанова, Атанаска Величкова, Мара Кирилова, Симеонка Борисова, проф. Стефка Георгиева, Ирка Кирилова, Ина Дякова. През 2010 година Църковното настоятелство получава от Дирекция ”Вероизповедания” към Министерски съвет 3000 лв. безвъзмездна помощ. Тази сума се оказва недостатъчна, за да бъде махната вътрешната мазилка и да бъде направена нова.

Започва незапомнена за нашето време дарителска кампания в Горна Липница. 54 човека даряват пари – кой колкото може, като се започне от 5 и се стигне до 200 лв. Събрани са още 3000 лв. Направен е ремонт за 6276 лв. Свалена е старата мазилка и положена нова, абсидата е изградена наново, боядисан е таванът и балконът. Жените от Църковното настоятелство боядисват всички врати, прозорци и дървени плоскости. Храмът е изчистен. Ремонтни работи като дарение извършват Юлко Палов, Боян Костов, Христо Христов, Генчо Атанасов, Красимира Русева. Димитър Палов дари пътната порта за храма, а Боян Костов, Николай Серафимов, Петър Димитров и Симеон Симеонов я поставят.

През 2012 година отново от Дирекция „Вероизповедания” е получена сума от 3000 лв. С нея е ремонтирана стълбата и част от пода в храма, направена е нова врата, поставени се лампи на четирите външни страни на храма. Прозорците на камбанарията са обковани с рабица. Къщичката в църковния двор е електрифицирана, изляни са подовете й, поставени са олуци и допълнителна врата. Купена е оградна мрежа за пътния зид. Участничката в първата Арт резиденция „Старото училище” Мария Алексиева изрисува трите икони над западния вход на храма.

През 2013 година в ремонта на храма се включва и фирма „Маранта-7” от гр. Варна благодарение на спечелен проект. Тя ремонтира камбанарията, направен е нов покрив на къщичката, пътека около нея, измазана е отвън и частично отвътре. Направена е пътека от северната до южната врата на църковния двор. С изключение на проекта, който е спечелен и осъществен от фирмата, Юлко Палов организира, доставя материалите и ръководи всички ремонти.

През 2013 година са купени нови столове, а през 2014 камина за отопление с голям капацитет. Тази година са реставрирани две от иконите от царския ред.

Църквата вече е оборудвана с всичко необходимо, за да изпълнява мисията си. Свещеникът - йеромонах Мелетий, с всеотдайната си работа в храма е пример за всички горнолипничени.

Църковното настоятелство при храм „Св. Димитрий“ благодари на всички, които са помогнали тази духовна светиня да съществува и заработи отново.