Историята накратко. През 2014 г. инвеститорът БОРКО ЕООД заяви желание за изграждане на инсталация за производство на енергия чрез индиректно използване на биомаса в непосредствена близост до с. Горна Липница. След като разгледаха инвестиционното намерение, жителите на селото изказаха съмнения относно неговата безопасност. Бяха проведени срещи между инвеститора и местното население. По време на тях жителите на Горна Липница не получиха задоволителни отговори на поставените въпроси и бяха категорично против изграждането на инсталацията. Въпреки несъгласието, инвеститорът заяви желание да изпълни проекта. Последваха протести от страна на местното население, бяха организирани и две подписки, от които ясно личеше становището на хората. Спорът между двете страни тогава беше широко отразен от националните медии.

През юни 2014 г. директора на РИОСВ Велико Търново издаде решение, в което се казваше, че в конкретния случай не е необходимо да се извърши оценка на въздействието върху околната среда. С този документ се даде зелена светлина на БОРКО ЕООД да започне изграждането на инсталацията. Решението обаче беше обжалвано от жителите на Горна Липница пред Административния съд в гр. Велико Търново. Защитата на местните хора бе поета от адвокат Христо Дишев. Делото продължи близо година. В рамките на него бе извършена тройна експертиза, за да се оцени дали ще има замърсяване и риск за здравето на хората.

През юни 2015 г. година великотърновският Административен съд излезе с решение, че жалбата на местните хора е основателна и отмени като незаконосъобразно решението на директора на РИОСВ Велико Търново. Становището на институцията бе, че изграждането на биогаз инсталацията има вероятност да доведе до отрицателни въздействия върху околната среда и здравето на хората.

Въпросното решение бе обжалвано от РИОСВ пред Върховния административен съд (ВАС). Адвокат Христо Дишев продължи да се бори за интересите на местните хора.

През февруари 2017 г. ВАС реши окончателно спора в полза на жителите на Горна Липница, потвърждавайки решението на предходната инстанция. Върховният съд подкрепи и мнението на едно от вещите лица по делото, а именно, че:

• съхранението на отпадъчната маса и на силажа е източник на миризми, а първите къщи са на 150 метра. Затова е необходимо за такъв вид инсталация да се избират терени, далеч от населените места, а не "в задния двор на хората";
• не са обсъдени факторите, свързани с обема на суровината и начина на нейното транспортиране през единствено възможните пътища, минаващи през селото;
• не е взето под внимание замърсяването на атмосферния въздух. "Розата на ветровете се характеризира с ниска скорост на вятъра и тихо време от 38,7 процента. Това означава че характеристиките на ветровете не са благоприятни за разсейване на емисии в района на инсталацията".

Като заключение в решението на Върховния административен със се казва: "При така установената фактическа обстановка е обоснован и законосъобразен изводът, че оспореното решение е незаконосъобразно, което налага неговата отмяна и връщане на административния орган за ново произнасяне при спазване на чл. 93, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда /относно необходимостта от извършване на Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение/ и обсъждане на всички критерии, посочени от законодателя."

Върховният административен съд постанови още да бъдат възстановени всички разноски, направени по делото от местните хора.