Миналата година за уникалния Селскостопански музей в Горна Липница беше разработен проект към община Павликени по програма „Местни инициативи“. Организатор и двигател на идеята бе Кметство Горна Липница, а конкретната цел -  възстановяване на покрива на къщата в музея. Проектът беше на стойност 4000 лв. - 3000 лв. бяха осигурени от община Павликени и нейният кмет инж. Емануил Манолов и 1000 лв. от местната ЧППК „Наша нива“ с председател Александър Крумов

Селскостопанският музей в с. Горна Липница е първият по рода си в България. Открит е на 7 юни 1969 г. от Николай Серафимов – баща на известния български писател и публицист Серафим Северняк. През 2014 г. музеят навърши своите 45 години.

Селскостопанският музей представлява комплекс от постройки, намиращи се в общ двор. Включва къща за живеене от преди 200 години, навес за съхраняване на зърното, постройки за животните, навес за техническия инвентар и зала с експонати от трудовия бит на някогашните жители на селото.

Къщата е от особен интерес, защото е типична за Горна Липница от преди два века. По своя архитектурен тип тя е втора по реда на архитектурното устройство след т. нар. някогашни „уземи” – вкопани в земята жилища. До 1918 г. в Горна Липница са били запазени около 10-15 подобни сгради. Характерното за тях е, че никъде в направата им не участва желязо – вместо гвоздеи са използвани дървени жлебове. Къщите са каменни отвън, а междинните стени са от изпечени тухли. Покривът е от каменни плочи, наложени над дървени шипки и пръти. Замазката вътре е с бяла пръст.

За 45 години музеят претърпя много поражения както от атмосферните влияния, така и от незаинтересоваността на местните управници. Не на последно място бе и липсата на средства за възстановяването на тази културна ценност в селото.

Най-големи са пораженията, нанесени на къщата. Каменните плочи на покрива бяха начупени, спукани и почти липсващи. Те представляваха и явна заплаха за сигурността на посетителите. Заради обилните течове и поради липсата на покрив, дървената част и измазаният плет бяха разрушени, а покъщнината, чергите и рогозките по земята - напълно изгнили. Ако не бяха взети своевременни и неотложни мерки, през пролетта музеят окончателно трябваше да затвори врати.

Дейностите по разработения проект бяха възложени на ЕТ „Роза-90 Атанас Атанасов“. По време на изпълнението възникнаха някои трудности. Имаше недостиг на каменни плочи. Те обаче бяха набавени благодарение на помощта на нашите съселяни Дечо Неделчев и доц. Йордан Йорданов. Със своя безвъзмезден труд помогнаха Иво Николаев и Борислав Спасов.

В края на месец септември м.г. дейността по проекта бе окончателно завършена.

Благодарим на всички, които се включиха в това добро дело!

 

Читалищен секретар: Надежда Конакчиева