Приключва първият етап от плана за възстановяването на Селскостопанския музей. Направени бяха каменни подпори на сайванта, под който са изложени най-големите по обем експонати. Оградните зидове бяха напълно разрушени. Сега са изградени южният зид с дължина 41,1 м., западният зид с дължина 6,9 м. и северният зид с дължина 10 м. Те са с височина 2 метра, в която влиза и основата. Средствата, които бяха събрани, вече са изразходвани. Ще продължим да работим по поддържането на музея с доброволен труд. Крайно наложителен е ремонтът на покрива на къщата, който е от каменни плочи. Но това може да стане само след намирането на необходимите средства.

През изминалите три години бяха събрани 1981 лв. за ремонт на Селскостопанския музей. Благодарим на хората, които до сега са дарили не малко средства за тази уникална за Горна Липница забележителност - ЧПК „Наша нива”, Димитър Димитров – Канадеца, Себастиян, Елен и Карл – англичани, които живеят в селото, Ирка Кирилова, Велка и Стефан Костови, Петър Велчев, Ина Дакова, доц. Йордан Йорданов, Петка Косева, сем. Смит, Юлко Палов, Герваза Дакова и кметството на Горна Липница. Арх. Николай Касабов от Плевен разработи идеен проект, по който се реализира ремонтната дейност.

Когато е открит преди десетилетия Селскостопанският музей в Горна Липница, той е бил единствен за страната. Създаването му е косвало много труд - изграден е върху празен двор в центъра на селото. С амбицията на читалищните дейци, много доброволен труд и дарения на горнолипничени се стига до неговото откриване през 1965 г. И ако сега разтворите книгата за впечатления, ще се учудите колко много гости от цял свят са посетили музея и са останали удивени от видяното там. В музея има всичко, пресъздаващо бита на местното население в миналото – къща, правена без гвоздеи, обзаведена с цялата покъщнина от онова време. Обори, хамбар, харман, курник, чешма, кладенец, рала, плугове, брани, кораб за грозде, бъчви – всичко, което е било необходимо на тогавашния стопанин. Навън под сайванта има писана шейна, трактор Булдог, първия влекач Зетор, първата българска вършачка от Русе и ковашка работилница, подарък от наследниците на дядо Манол Трифончоулу.

По време на прехода музеят е оставен на грижите на читалище „Зора-1887”, което не разполага със средства за неговата поддръжка. Многократно е ограбван. Дейността на музея замира. С издигането на кмета Юлко Палов и създаването на Сдружението за развитие на Горна Липница се поде инициативата тази уникална забележителност да се възстанови.

Отново благодарим на дарителите и доброжелателите!