Всеки ден от живота на човек е дар небесен. Всеки миг е миг на радост. Мигът обаче, в който човек се ражда, е чудо. Така е устроен светът – да посреща и изпраща нас – временните си обитатели. Идвайки тук, ние биваме поемани от две топли човешки ръце. В миналото това са ръцете на бабата. Векове са минали и този най-съкровен акт се е превърнал в една истинска традиция за българския народ. И как, ако не с отреден ден за благодарност към нея - Бабинден, нашият народ се е отплатил за положените грижи.

В с. Горна Липница като всяка година почитаме традицията. Обръщайки се назад към изминалата 2015 г. с гордост можем да заявим, че в селото ни се родиха 7 деца - радостен факт, който, въпреки несгодите на всекидневието, ни кара да бъдем оптимисти.

В мразовития 21 януари на 2016 г. салона на пенсионерския клуб се напълни от дошли да се повеселят баби, та дори и дядовци. Всички те очакваха групата на по-младите, заедно с две от майките, които отидоха да вземат нашата баба – Кинка Трифонова. Както си е редно, тя бе приготвила почерпка и с гордост поменаваше колко деца са се родили от селото.

Вече половин век в Горна Липница няма родилен дом, но имаме си баби, имаме си и традиции и свидно си ги пазим.

Пристигайки в клуба, майките измиха ръцете на бабата, която благослови тях и цялото село. Не пропуснахме повода фолклорната група да представи песни от новия си репертоар. И то се знае - на празник като на празник – с много музика и хора.

Читалищен секретар: Надежда Конакчиева