ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ АВИАТОР, ЗАВЪРШИЛ В РУСИЯ И СИН НА ОПЪЛЧЕНЕЦА ОТ СЕЛО ГОРНА ЛИПНИЦА

 

СТРАНИЦИ ЗА РОДОЛЮБИЕ 

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ АВИАТОР, ЗАВЪРШИЛ В РУСИЯ И СИН НА ОПЪЛЧЕНЕЦА ОТ СЕЛО ГОРНА ЛИПНИЦА

 

В мразовития ден на 21 декември 1882 г. стар стил (03януари 1883 г.) в гр. Свищов в семейството на Петър и Маринка Черкезови се родил син. Нарекли го Сотир.  И както пише Серафим Северняк в книгата си „Криле“, „Не самият той – Сотир, но неговият род е от съществуващата и до днес фамилия на Черкезята. Баща му – Петър Черкезов, е бил нещо замесен по минаването на Филип Тотьовата чета и бил принуден да се изсели в Свищов, където се е родил и този Сотир. Сотир е идвал на село като дете и е скачал от плевника на Черкезята с един стар чадър, като щял да си счупи краката. Това се помни и се разказва от неговите сродници и досега..“ Младежът расте емоционален и любознателен, непримирим към всяка подлост и неправда. Буйният му нрав се проявява и в Трикласното свищовско училище…По-късно Черкезов си спомня „Наистина намериха се учители, които се опитаха да се застъпят за мен като силен ученик, но директорът решително заяви: „За такъв бунтар няма място в моето училище!“ На мен много ми се искаше да се уча и аз започнах да се самообразовам. Самостоятелно изучавах физика, химия, история, география. Мечтаех за пътешествия. Реших да замина за Русия и да постъпя там в някое техническо училище…“

През 1902 г. на изнесена от Хараламби Джамджиев  - основоположник на българската авиация, сказка у Сотир се запалва 

интереса към въздушния полет 

и две години по-късно той заминава за Русия, за да се запише в техническо училище, но не успява.

По време на революцията в Русия през 1905 г. Сотир Черкезов попада в революционните руски среди.

В Болград, Бесарабия, се оженва за Агафия Мироновна, която произхождала от семейство на българи, преселници в Русия след Кримската война. Родителите на жениха настоявали техният син да доведе жена си в България.

Първоначално младото семейство се установява в Свищов. По-късно се сдобиват с две рожби – Надежда и Иван. В крайдунавския град Сотир работи в закупената от баща му мелница, като прилага техническите познания от самообразованието си. Агафия свиква с новата обстановка, но тъгува за близките си и непрестанно уговаря мъжа си да отидат да живеят в Болград.

В края на 1910 г. Сотир Черкезов се установява в Санкт Петербург – „меката“ на руската авиация. Контактите му с руските летци допринасят да осъществи мечтата на своя живот – да докосне звездите. Именно там той започва работа в работилницата на Стеглау. В нея се извършвали строителство и ремонт на водопроводната мрежа и канализацията. Но много скоро 

в работилницата започват да се приемат и поръчки за строителство на……аероплани! 

 Иван Иванович Стеглау също като Сотир е пристрастен към авиацията и започнал да разработва свои конструкции на аероплани. Наложило се да прибегне и до поръчките на странични изобретатели. Намерението на Черкезов да построи свой самолет било подкрепено от инженер Ребиков. Финансовият въпрос също бил уреден. В Болград неговата млада жена направила немалка жертва – продала една нива, която й принадлежала по наследство. Болградският адвокат Титоров, приятел на Сотир също помогнал, като събрал чрез подписка част от сумата. 

През лятото на 1911 г. Черкезов разработва проект на самолет и го построява. 

 Като човек с будна техническа мисъл, създава конструкция с две изобретения – трибедрен колесник с носово колело, което се прави за първи път в световната практика (по-късно остава като правило в самолетостроенето), и апарат, който се отваря автоматично и предпазва пилота от падане.

Черкезов построява самолета си биплан с дарения от българи от Болград и го нарича „Княз Борис Търновски“, а пробният полет извършва на 20 януари 1912 г. в деня на пълнолетието на българския княз. На аеродрума „Крылья“  край Санкт Петербург той издига своя самолет на 300 м  височина. Полетът е успешен. Руският и българският периодичен печат отразяват полета на първия българин, построил самолет биплан и неговите технически новости. За това съобщават вестниците „Новое время“ и „Петербургская газета“, а в „Петербургский листок“ и „Южная мысьл“, издаван в Одеса, дописките са със заглавие „Первый болгарский авиатор“. Българския вестник „Утро“  възторжено констатира: „България има вече своя първи авиатор изобретател“.

В отчета и списъка на членовете на Всерусийския аероклуб за времето от 1908 до 1915 г. в Петербург откриваме: „В списъка, съставен на 1 март 1915 г., от 316 авиатори под №298 е написано: българин Черкезов Сотир Петрович, постъпил в летателната авиационна школа през 1911 г., завършил през 1912 г., получил диплом №93, роден през 1883 година“. 

Сотир е първият българин завършил с отличие авиационното училище в Русия 

с пилотски диплом №93, издаден на 16 октомври 1912 г. от Императорския Всерусийски аероклуб. В авиационната школа на Всерусийския императорски аероклуб в град Гатчина С. Черкезов е единственият българин. Негови инструктори са В. Лебедев, Николай Костин и Раевски, с които лети на самолетите „Фарман“ и „Блерио“. Дипломира се като авиатор пилот. 

В Балканската война родолюбивият българин и патриот участва като доброволец в Първо аеропланно отделение, но без разрешение да лети. Със заповед №31 от 24 април 1912 г., въпреки голямото му желание да служи, Черкезов е освободен от авиацията. „По-късно – пише в спомените си той - с болка на сърце узнах, че след Балканската война правителството е смятало хора като мене – руските възпитаници, за руски агенти. Българското правителство оскърби нашите патриотични чувства. Аз бях уволнен от военновъздушните сили.“ Макар и с големи трудности, той успява да получи разрешение за изнасяне на беседи из България на авиационна тематика. Първите сказки Сотир изнася в своя роден град и в селото на дядо си – Горна Липница, в голямото за онова време с. Карайсен, в което са живели роднините на баща му. На сказки във Варна през 1914 г. предлага да се закупи хидроплан като изтъква необходимостта от взаимодействието между авиацията и флота.

В края на май 1914 г. Сотир е повикан в София в Дирекция на полицията, където му връчват заповед, подписана от министър-председателя Радославов, с която му 

забраняват изнасянето на беседи. 

 Това накарало Черкезов окончателно да вземе решението да послуша съпругата си и да замине за Болград. Събитията от войната обаче изменят плановете му. Съпругата му Агафия заминава при родителите си в Болград, а Сотир тръгва за град Лвов.

Като доброволец той е зачислен в XI Корпусен авиационен отряд при Трета армия на Западния фронт, командвана от ген. Радко Димитриев. От 3 септември 1914 г. до април 1915 г. е изпратен за преквалификация в Гатчинската авиошкола.

В дневника на бойните действия на XI изтребителен авиоотряд, съхраняван във Военно историческия архив на СССР, е записано: „Служещият Черкезов със самолет „Дюпердюсен“ №91 е извършил разузнаване на противниковите войски по заповед…щаба на 3-а армия на 22, 24, 27, 28 и 30 април 1915 г., като прелетял в тези дни общо 6 часа и 15 минути.“

Царското правителство на Русия започва репресии против българите русофили, честно и с вяра служещи в своята втора родина. Радко Димитриев, човек с безупречна репутация, командващ Трета руска армия, е заменен с друг военачалник, а Черкезов е арестуван и обвинен в шпионаж. Създава се наистина парадоксална ситуация: 

в България го обвиняват, че е „руски шпионин“, а в Русия – че е „български разузнавач“! 

 „Закараха ме в една селска къща... Два дена бяхме в очакване, разпитваха ме и след това под конвой ме изпратиха в Петроград. Там в гарнизонния затвор прекарах половин година в тъга и отчаяние“ Последвала отмяна на обвинението, след като се оказало, че е несправедливо оклеветен. Но както на всички българи, не му разрешили да живее в Петроград. Изпратили го отново в Казан, където бил под наблюдение на полицията. Там започнал работа в местното авиационно дружество като инструктор по пилотаж, срещнал се също с мнозина свои сънародници също интернирани и преселени там.

В революционните събития през следващата 1917 г. освен че е единствения български пилот в Русия, става и куриер на Ленин с ръководството на Българска работническа социалдемократическа партия.

От 1919 г. до 1925 г. Сотир Черкезов живее в България.

След деветоюнския преврат и последвалите събития през периода 1923 – 1925 г. го считат за неблагонадежден и му забраняват да изнася лекции.

В Свищов не заварва съпругата си. Като чужда поданица и жена с прогресивни разбирания, тя е принудена да напусне България – завръща се при родителите си в Болград, който е под румънска власт. Разбрал, че е крайно опасно да остане повече в родината си, през 1926 г. Черкезов емигрира във Франция в Париж и Лион, където работи в авиационни заводи.

През  1931 г. новото буржоазно правителство на България обявява

амнистия за политическите емигранти и Сотир се завръща. 

 Получава разрешително за беседи от Министерството на просветата и пак поема от град в град. С донесените от Франция макети на самолети и филми той изнася лекции за авиацията и газовата отбрана из цялата страна. През 1932 г. Черкезов изнася беседа в препълнения читалищен салон на китното планинско градче Елена. Неочаквано именно тук се усмихва и личното щастие на ветерана авиатор. През 1933 година той свързва живота си с Николина Манева. Семейство Черкезови се установява в град Велико Търново, където им се раждат две дъщери – Маргита и Надежда.

На 11 септември 1944 г., заедно с десетгодишната си дъщеря Маргита, той е на площад „Баждърлък“. На този ден в старопрестолния град има митинг за посрещане на слезлите от Балкана партизани и появилите се руски военни кореспонденти.

„След срещата с тях Сотир до късно не можа да заспи – спомня си съпругата му - ходеше по двора, нещо обмисляше. На сутринта ми каза 

„Заминавам за фронта, не мога да стоя настрана… 

 той беше непреклонен и замина“. Назначен е за преводач-свръзка в щаба на Втора армия, която настъпва към река Морава. Работата е много, напрежението-голямо… През втората половина на ноември 1944 г. силите му са съвсем изчерпани. По настояване на лекаря, Черкезов прекъсва военната си служба и на 23 ноември 1944 г. пристига във Велико Търново. 

През 1949 г. цялото семейство на Сотир се премества в София. 

 Същата година с указ като „Заслужил борец революционер на Родината“ му е отпусната народна пенсия. През 1957 г. е удостоен като Почетен гражданин на София. В периода 1950 -1958 г. пионерът авиатор започва работа в управлението на новостроящия се силнотоков завод „Васил Коларов“.

Животът му е низ от премеждия, бури, провали и недомислия, но духът му е бил винаги силен.

Сотир Черкезов умира на 1 февруари 1962 година в София.

И както Серафим Северняк завършва повестта си „Криле“ с фразата „Аз не можех да не напиша тази книга“, така и ние днес сме длъжни да напишем за Сотир Черкезов, чието родословие започва от Горна Липница.

Материалите за написване на тази статия бяха взети от книгите: „Небесни побратими“ на внучката на опълченеца Маргита Черкезова в съавторство с Евгения Корольова; „Криле“ на видния писател от Горна Липница Серафим Северняк.

Благодарим също на РИМ – гр. В. Търново в лицето на доц. Светла Атанасова, на Исторически музей – гр. Свищов.

Сърдечни благодарности изказваме на Музей на авиацията – с. Крумово за предоставените ни сведения.

 

Надежда Конакчиева,

читалищен секретар НЧ „Зора-1887“, с. Горна Липница

13 ян., 2019
 
left corner right corner