СТРАНИЦИ ЗА РОДОЛЮБИЕ

В НЧ „Зора-1887“ с. Горна Липница стартира рубриката „Из миналото на Горна Липница“. По повод 140-годишнина от Освобождението на България предоставяме на читателите историята на един опълченец от Горна Липница. Надяваме се събраният материал да обогати архивите на селото и приучи младото поколение на родолюбие. 

ОПЪЛЧЕНЕЦЪТ ОТ ГОРНА ЛИПНИЦА

Ако всеки от нас се обърне и погледне назад, прояви интерес към своето родословие, със сигурност ще се натъкне на подвиг или герой между своите предци. Единственото, което трябва да си поставим за цел, е да опишем всичко това. Нека създадем нашите златни страници, които да препрочитаме редовно, страници, които носят върху себе си непосилната тежест да разказват и поучават, страници на времето, заредени с енергията на отминалите години, които, след като отворим и прелистим, ни оставят дълго загледани и замислени върху историята на нашия род.

Именно при едно подобно проучване на родовете в Горна Липница се натъкнахме на много интересна история, в чийто център е фамилията на Черкезята, и по-точно - тъмноокият и мургав опълченец Петър Николов Черкезов, произхождащ от рода Кръстеви.

Петър е роден на 29 юни 1848 г. в бедно селско семейство в Горна Липница. В родното му село с него се случва нещо, което завинаги променя съдбата му.

 Надменен син на турски богаташ нахално задиря скромна българска девойка. Петър чува виковете на молещото за помощ момиче. Притичва се и дава хубав урок на оскърбителя. Още на следващата сутрин турските заптиета арестуват младия българин и го откарват в Цариградския затвор, където събирали непокорните българи. След това ги изпращали на заточение на изток от Анадолското плато, към изворите на р. Тигър, в далечния Диарбекир. В затвора заповядали на Черкезов да мие пода на едно помещение. Той плъзнал поглед към стената и потръпнал. На гвоздей висяла униформа на заптие от турската охрана. „Каквото ще да става! И така ще загина!“. Той изхлузил затворническите дрехи и бързо започнал да облича турската военна униформа. За щастие, тя се оказала по мярка. Изнемощял от обедната горещина, часовоят го изгледал безразлично. Не го спрял. Петър побягнал с всички сили. Накъде? Към морето, към пристанището. Колко много кораби от всички краища на света имало на пристанището! И изведнъж очите на Петър съзрели букви, които накарали сърцето му да забие още по-ускорено. Надписът върху борда на парахода бил на кирилица… “Руски!“ – сякаш мълния проблеснала в съзнанието му. На кораба му дали униформа на руски матрос и го скрили в един от трюмовете. Така Петър попада в Русия. В Одеса го приютили други българи, избягали от робството в родината.

 През 1876 г. до Петър Черкезов достигнали печалните новини за поражението на Априлското въстание, за гибелта на Христо Ботев и на неговата чета. Сред въстаниците имало и немалко свищовлии, земляци на Петър. Когато тайно основаният в Румъния БРЦК разпространил възвание към българите да окажат с всякакви средства помощ на готвещата се за война с турците руска армия, Черкезов веднага се отзовал на повика на своята родина. Заминал за Бесарабия, където се сформирало Българското опълчение. В Кишинев постъпил в редовете на доброволците. Тогава младежът още не знаел, че Свищов, последният покорен от османлиите град, ще стане първият, избавен от русите от омразното робство. Денят на освобождението бил 27 юни 1877 г.

 В паметния юнски ден на 1877 г. българският опълченец Петър Черкезов срещнал свои земляци и майка си, която вече почти не се надявала да го види жив. Те приседнали край походния превързочен пункт. Синът разказал за бягството си, за руските моряци, за Одеса, за това как постъпил в редовете на Българското опълчение. Бил щастлив и горд, че е станал войник в една от шестте опълченски дружини, сформирани в Кишинев и Плоещ под командването на опитния руски генерал Николай Григориевич Столетов. Месец след тази среща, Петър Черкезов едва не загинал в сражението край Стара Загора. Отряд, състоящ се от четири български пехотни дружини и два полка от руската кавалерия повече от три часа отблъсквали атаките на настъпващите от юг войски на Сюлейман паша. Според сведения на изследователката Ганка Иванова, Петър Черкезов е кавалер на „Георгиевски кръст за храброст“ именно за тези участия.

През пролетта на 1878 г. Петър Черкезов се завърнал в родния си край. Оженил се за Маринка Стоянова, родена през 1855 г. в с. Караманово, и се заселил в гр. Свищов. Там купил парче земя и посадил лозе. За да прехранва семейството, превозвал с каруцата си товари до речното пристанище. Построил си къща, в която често идвали съселяни от Горна Липница и другарите му, прославените воеводи Филип Тотю и Панайот Хитов. Или както пише  Серафим Северняк в повестта си „Криле“: „…в затоплената соба на Черкезовата къща се разказваше за кой ли път за Освободителната война, за опълчението, в което Петър Черкезов бе участвал още от първите дни на съставянето му в Плоещ, за десанта на генерал Драгомиров и най-дълго, с най-много подробности за посещението на царя Освободителя в Свищов“.

В семейство Черкезови в гр. Свищов се раждат две деца – син и дъщеря. И тук следва друга интересна история, за която ще разкажем в следваща наша публикация.

Петър Николов Черкезов умира на 30 май 1912 г. в гр. Свищов на 63-годишна възраст. Опълченецът от Горна Липница оставя потомство, което и до днес пази свято неговата памет. Благодарение на тях успяхме да съберем свидетелствата за неговия живот и дело.

Материалите за написване на тази статия бяха взети от книгите: „Небесни побратими“ на внучката на опълченеца Маргита Черкезова в съавторство с Евгения Корольова и „Криле“ на видния писател от Горна Липница Серафим Северняк. Благодарим също на РИМ – гр. В. Търново в лицето на доц. Светла Атанасова, на Исторически музей – гр. Свищов, и на национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ за оказаното съдействие.

Надежда Конакчиева,

читалищен секретар на НЧ „Зора-1887“, с. Горна Липница