Изкуство в арт резиденциите - Международна конференция във Варшава

 
От 16 до 19 ноември във Варшава се проведе Международна конференция на арт резиденциите и Източно-Европейска Res Artis среща под мотото „RE-tooling residencies”. Домакин на събитието беше Центърът за съвременно изкуство в замъка Уяздовски. Целта на инициативата е да се улесни работата в мрежа и да се предоставят възможности за обучение на организации, участващи в потенциална подкрепа и развитие на международния обмен на арт резиденциите. По-специално RE-tooling residencies е двегодишен проект на организацията Res Artis, насочен към подобряване на кооперирането между Източните и Западните културни институции и арт мениджъри на Европа. Сдружение за Развитие на Горна Липницабеше сред участниците с представител Димитър Палов.
 
-         Г-н Палов, бихте ли обяснили какво всъщност представлява една арт резиденция и има ли нещо специфично при нейното създаване, защото самото понятие звучи много абстрактно?
- Всъщност арт резиденция би могло да се преведе като място, дом или пък средище на изкуството, например. Това е пространство, където артистите могат да се съберат, за да създават изкуство и в същото време да имат възможност да творят в уединение. На конференцията беше обяснено, че такива резиденции   могат да се създават навсякъде – в летища, обществени сгради, училища, музеи. При всички случаи, обаче, е нужно между арт резиденцията, общината или кметството на населеното място да има взаимодействие, за да е ясно, че нещата се случват под егидата и съгласието на местната власт.
-          Каква беше целта на конференцията във Варшава и кои бяха организаторите?
-         Подобни инициативи се провеждат ежегодно. Там присъстват хора, които се занимават със създаване на арт резиденции, експерти, които ги менажират и финансират. Разбира се, не бива да забравяме и артистите. Те са неизменна част на тези събития, защото без тях се губи колорита на инициативата. Целта на тяхното събиране е да разкажат за своя опит в това начинание, да обменят идеи и по този начин да си помагат взаимно в създаването на подобни места за изкуство.
ResArtisе световна мрежа, която обединява арт резиденции и повече от 200 центъра за изкуство в 50 държави, стимулирайки артисти от всички краища на света да творят. ResArtisе създадена през 1993 г. като доброволческа организация именно в тази сфера. Нейната цел е артисти от цял свят да се срещат лице в лице.
Организаторите бяха осигурили материали, брошури и представяния за всеки един от участниците. Не бива да се пропуска и подкрепата на Центъра за съвременно изкуство в замъка Уяздовски и арт резиденцията там a.i.r. laboratory.
Догодина конференцията ще се проведе от 5 до 10 октомври в Монреал, Канада.
- Защо Сдружение за развитие на Горна Липница реши да участва в този форум?
- Сдружение за развитие на Горна Липница започна инициатива
за създаване на арт резиденция в Горна Липница, която възнамеряваме да се казва „Старото училище”. Сградата е тази на училището в селото, което за съжаление в момента е затворено и цялата база, изграждана с цената на много труд и средства, пустее. Мястото е интересно, което изцяло предразполага към креативни идеи всеки, решил да се усамоти там и да създава своите произведения. Подходяща е за всички видове изкуство – фотография, изобразително изкуство, реставрация, арт инсталации, дърворезба, иконопис.
             Засега е предвидено първото събиране на артисти в „Старото училище” да бъде в началото на лятото догодина. Освен Сдружение за развитие на Горна Липница, зад инициативата стои Сдружение ИМЕ и Европейският форум на експертите.
-  Бихте ли разказали какво се случваше през дните на провеждане на конференцията?
- Събитието се състоя в рамките на четири дни. Първият ден се откри с изложба и пресконференция, на която присъстваха организаторите, представители на кмета на Варшава и на полското Министерство на културата. На изложбата, за която споменах, бяхме поканени да участваме и ние. Тя трябваше да покаже начина на живеене и творене на художника – всеки един артист беше изпратил свои вещи и произведения. Имаше изложени от лични карти, четки за рисуване и за зъби, брошури и техни материали до съвсем реален гол творец, седящ прегърнал краката си. Арт резиденция „Старото училище” се включи с брошури и представяне на артистите, които творят в Горна Липница. Искам да отбележа, че нашите брошури се изработиха от читалище "Братство-Павликени" с председател Дарина Митева, и по-специално от Йордан Прамов. Благодаря и на двамата за добре свършената работа. От вторник започна същинската част - лекциите и работа по групи.  Една от първите теми беше как може да бъде финансирана една арт резиденция, като бяха представени програми и организации в световен мащаб, които работеха именно в тази насока. Например  ЮНЕСКО - финансира престоя в арт резиденции на артисти, работещи в определени сфери – визуални изкуства, музика, изобразително изкуство, креативно писане. Презентатираха се и други подобни организации, работещи в съседни на България държави.
Проведоха се и два уъркшопа, чиято цел бе да се помогне на организациите и артистите да изяснят целите си и начините, по които да искат да ги постигнат.
Последният ден завърши с посещение на интересни места, свързани с местното изкуство. Например - RasterGallery, една от най-важните и съществени за изкуството частни галери във Варшава, създадена през 2001 г.; действащи инсталации на публични места във Варшава – например седемнайсетметрова неонова инсталация под формата на чаша със сода с розови балончета, които бързо се разпръскват и искрят в тъмнината, създавайки усещане за лекота и чистота; Авангардният институт, който е разположен в апартамент на последния етаж на обикновен блок в центъра на Варшава.
- Стана ли ясно какво трябва да бъде направено, за да протече успешно една такава арт резиденция?
- Няколко са основните въпроса, свързани с добрата организация на едно такова събитие. На първо място важно е да има подходящи условия за неговото провеждане. Като в никакъв случай не е нужно битовите условия да са лъскави и да съответстват на петзвезден хотел, например. Важна е средата и да има предпоставки за контакти.
Другият момент, който излезе от презентациите е, че много добре трябва да бъдат подбрани творците, които ще участват. Нужно е да бъдат оценени откъде идват, каква е възрастовата граница, какво е вероизповеданието им, ако щете, за да се получи симбиоза между тях. Трябва да се направи така, че артистите да се чувстват добре, а не да се гони някаква норма. Когато се кани един творец, не може да се очаква, че след него ще остане някакъв продукт. Беше разказано за една артистка, която участва в арт резиденция в рамките на три месеца. Първите два месеца се е държала много дръпнато – с никого не говорила, изобщо не комуникирала, докато на третия месец, впечатлена от бързото хранене в съответния град, започва да събира и да прави скулптури от пластмасови лъжички. Всъщност това е бил крайният продукт, който оставила след себе си.
 Този пример показва единият от принципите на работа на арт резиденциите – артистите се канят, без да им се задава тема. Например те идват за три месеца и всеки прави каквото иска – един ходи в библиотеката и чете книги, друг гледа кино, трети рисува. Осигурява им се място за творене и не ги караш да правят нищо. Никога не трябва да бъде гонен крайният резултат. Целта е да се получи атмосфера и симбиоза между артистите, да се обмени някакъв опит и така те да променят по свободен начин мястото, където се намират. През този период волно или неволно се запознават с бита и начина на живот на местните хора. Често им се осигурява учител, който да ги учи на съответния език.
Немска организация за финансиране на арт резиденции разказа, че осигурява на артистите една година в Германия, като им предоставя самостоятелни апартаменти и уроци за запознаване с немския език, без да им задава конкретна тема. Един от творците в рамките на тези дванайсет месеца беше направил изследване на близнаците в града от 3 до 73 години под формата на фотоси.
Когато няма достатъчно средства, за да може артистите да останат за по-дълго време, има и друг подход. Беше обяснено, че те идват за една седмица, гледат, слушат, разказва им се, дават им се материали, характеризиращи конкретното място. След това си отиват вкъщи и работят една година в родината си. Едва тогава се връщат отново и показват какво са сътворили. Защото за шест или десет дни в арт резиденцията той не може да направи нещо за толкова кратко време. Когато самият аз правя стенописи, отивам на съответното място, свързано с темата, която смятам да пресъздам. Там си събирам необходимата информация, правя снимки... След това в продължение на повече от година рисувам стенописа в храм-параклис „Св. Йоан Рилски Чудотворец” – също в Горна Липница.
Res Аrtis препоръчаха – по-малко хора за повече време, отколкото обратното. Също така за всеки стил е хубаво да има само по един творец – например един художник, един фотограф, един скулптор. 
- Има ли възвращаемост от арт резиденциите?
- По принцип може да има, ако е добре менажирано. Тя се получава от две неща – от публичните акции на артистите и ако те са част от някаква по-голяма стратегия, например за развитие на туризма или популяризиране на населеното място. Но по-добрият вариант е не да се търси възвращаемост, а арт резиденциите да бъдат финансирани от различни донорски програми, което за съжаление е доста трудно.
-  В България има ли достатъчно арт резиденции?
- Определено може да се каже, че няма. В официалния сайт на ResАrtisима посочена само една в Пловдив. Може би съществуват и други, които обаче не са ми известни. Да се надяваме, че с инициативата догодина в Горна Липница ще се сложи началото на една традиция и ще има все повече такива места. България има нужда от свежи идеи, артисти и сцена, където да се случва изкуство.
Идеята е първоначално арт резиденцията в Горна Липница да функционира само на определени дати, но след това да стане ежедневна. Т.е. през цялата година да действа и да посреща артисти. Движейки се през държавите по света и минавайки през България, на тях във всеки ден от годината ще им бъде осигурено място, където могат да отседнат, да спят, да се хранят и да творят – нещо като арт хостел. Освен това артистът ще бъде не само изолиран, а ще има възможност да се среща с хора, които в България са свързани с изкуството. Идеята е в бъдеще това място да се превърне в културно средище, което действа постоянно.
- На срещата във Варшава беше ли представен проект за арт резиденция, който Ви впечатли?
- Определено имаше. И това беше проектът на Ярослав Казакиевич. Той сподели, че това е негова отколешна мечта. Ставаше дума за местност до малко градче до Варшава, в което има напълно разрушен замък. От него са останали само отделни стени и една кула. През лятото те не се виждали от израсналите отвътре в руините дървета. Той искаше да направи макет на замъка от стъкло, като вътре да останат стените и дървета. Това да бъде форма на арт резиденция, където се събират творци и се случва изкуство.
- Стана дума за замъци. Бихте ли разказали повече за замъка Уяздовски, в който се проведе конференцията?
- Това място е стар замък, който е преустроен и в момента там се представя модерно изкуство – съвременни музикални концерти, експериментални филми, видео-арт-инсталации, уъркшопове с художествена насоченост, изложби, пърформансиПо време на конференцията имаше представяне на модерни полски творци – ArturZmijewski (http://www.culture.pl/en/culture/artykuly/os_zmijewski_artur),
 АlicjaZebrowskaс видио инсталацията „Раждането на Барби”и др.
В замъка Уяздовски всъщност се намира и Центърът за съвременно изкуство, който съществува от 1989 г. Годишно там се представят около 400 събития. Тяхна аудитория са професионалисти, артисти, студенти. Всичко, което ги обединява, е изкуството в тяхното ежедневие.
Програмата Artists-in-residence (a.i.r.) е създадена през 2002 г. като част от Центъра за съвременно изкуство във връзка с неговата международна дейност, а именно създаване на диалог между артистите от всички краища на света, намиращи място за изява в центъра. A.i.r. Laboratory – така всъщност се казва създадената арт резиденция в замъка за чуждите представители на изкуството.
- Като представител на една арт резиденция, която тепърва прохожда, можете ли да обобщите дали посещението на конференцията беше ползотворно за Сдружение за развитие на Горна Липница?
-        Мога напълно уверено да твърдя, че беше ползотворно. Освен, че ни дойдоха много идеи, тъй като ние за първи път се опитваме да правим такава резиденция, добихме много познания как да я менажираме и организираме. Създадохме доста контакти, които тепърва ще развиваме.

Димитър Палов по време на конференцията

Изложба на лични вещи на артистите

Символът на Варшава

Отново Варшава

Замъкът Уяздовски

30 ноем., 2009
 
left corner right corner