Горна Липница е едно българско село, както хиляди други. Но колкото и да е обикновено всичко в него, толкова е и уникално. Селце, носещо името на липа – свещеното дърво на справедливостта /според келтска легенда/, дърво чийто листенца със сърцевидната си форма ни напомнят и за любовта.

     На  вълшебно място като това ние, горнолипничани направихме празник с намерението да го превърнем в ежегоден. Празник – български, народен. Празник, който да ни сближава и да ни направи по-българи.

    Първият фолклорен празник „Под липите на Горна Липница” 2014 г.  бе открит на 8 юни 2014 г. от председателя на читалището и кмет на селото инж. Юлко Палов. Събитието, макар и предвидено за двора на училището, където са липите, по независещи от нас причини се проведе в салона на НЧ „Зора-1887”. Самодейци от близките села Дъскот, Карайсен, Патреш, Долна Липница и Паскалевец допринесоха с изявите си за доброто настроение на всички жители и гости на селото. За всички участници  имаше грамоти и подаръци.

   Местната фолклорна група „Росен здравец” поздрави присъстващите с част от своя нов репертоар. Децата от вокалната група в селото Ясмина Трифонова и Наталия Димитрова и самодейките Младенка Генчева и Детелина Неделчева  представиха автентичен народен обичай.  Жени от групата за автентичен фолклор, с участието на най-възрастната наша певица Яна Неделчева изнесоха сценката  „По жътва”. Със своя изява се представи и човека с мъдрите думи и поетичен талант на селото – Евтим Калинов. Не можем да не споменем и най-малката наша певица Изабела Боянова.

   Освен многото песни и музика, не бе пропуснат и родният хумор в сценката „По липнишки” представена ни от едни от най-изявените ни певици и самодейки – Стоянка Николова и Атанаска Панева, събрали овациите на пълния салон зрители. Радостен бе факта, че деца – родом от  селото сами  изявиха желание  да участват в празника и да внесат повече настроение. Благодарим на Християн Долчинков, Живана Костуркова и Иван Иванов за ентусиазма и отличното представяне.

   Надяваме се  празника на Горна Липница  да ни събира всяка година там, под нейните липи в прохладната им сянка, в опияняващият им аромат, под нашата родна стряха.

„Тука под липите стари не веднъж играх,

тука с весели другари скачах и се смях.”

Читалищен секретар: Надежда Конакчиева